Уроци от родители

Уроци от родители означава, че родител или негови приятели/помощници са ни посетили и са направили за децата урок или демонстрация. Това е полезно, защото така децата обогатяват знанията си, сплотява се групата и др.
Тази година имаме невероятен успех с уроците от родители. Толкова активни родители, не сме имали отдавна. Благодарим!
Ето какви разнообразни посещения имахме през учебната година:

м.ноември - посещение от мечето Падингтън

Децата се запознаха с него, чуха историята за зоопарка, надникнаха в куфара му и естествено хапнаха сандвич с мармалад.

м. декември - месене на питки по случай Игнажден

м. април - посещение на авторите на книгата "Разкажи ми за Левски" Райчин Генов и Ивайло Кючуков.

Те разказаха на децата малко история и се опитаха да привлекат вниманието им към тази интересна личност...

м.май - концерти на ученици от музикалното училище с инструмент контрабас. Контрабасът е внушителен по размери и по звук, така че всички бяха много впечатлени.

Междувременно и аз се явих в ролята на родител в училището на сина ми, и направихме заедно с децата от 3 -ти клас мозайки, вдъхновени от художника Ешер. Получиха се интересни неща.

7 години Цветна градина Монтесори

Мислех да отбележа тази годишнина някъде през август, когато беше реалното откриване на центъра, но пък чак през октомври 2010 първото дете започна да посещава Цветна градина Монтесори.
Благодаря от все сърце на първите родители, които ми се довериха и им пращам поздрави! Без тях нямаше как да започнем.

От тогава до сега с доста деца се опознахме, работихме, смяхме се, учихме, танцувахме и така нататък. Като погледнах снимките от онзи период и реших да направя съпоставка със сега. Днешните малки деца обичат същите неща както и тези от преди 7 години :).

"Не пипай това!"

Чудили ли сте се защо в определени периоди децата сякаш искат да докоснат всичко, което виждат? Всъщност това е начин да подобрят уменията си, и то не само фините движения на пръстите, а и езиковите си способности - между двете има връзка, открита преди столетие от Мария Монтесори и потвърдена от съвременните учени. Оказва се, че колкото по-сръчно е детето, толкова по-добра е речта му (на научен език – има корелация между тези способности).

Говоренето всъщност е поредица от бързи движения на различни анатомични части: мускули, свързани с дишането, език, устни, ларинкс, координирани помежду си. Последователността и осъществяването на контрол върху тези движения са аналогични на последователността и контрола върху движенията на пръстите на ръцете. Изследване от 2000-та година дори открива, че части от мозъка се активизират както от речева дейност, така и при упражняване на фината моторика, т.е. отговарят и за двете умения.

Още едно наблюдение свързва езиковата функция и движението на тялото и ръцете. От най-ранна възраст тялото се развива и променя спрямо заобикалящата го среда, адаптира се според новата информация, която постъпва както от външния свят, така и от вътрешното усещане за собствените потребности: например когато бебето усети глад, започва да плаче, майката идва да го нахрани; скоро сигналът за глад еволюира в протягане на ръце към гърда или шише. В този смисъл моторното развитие е свързано с постоянна адаптация и когнитивна оценка на случващото се. По-късно на базата на това когнитивно развитие възниква и речта (определяна като едно от основните когнитивни умения). Учени откриват, че фината моторика, наред с вниманието и общата култура, са по-добри предиктори за развитието на езикови и математически умения, отколкото самите езикови и математически умения в ранна възраст.

Тези открития водят след себе си нов поглед върху упражненията за развитие на речта, прилагани от логопеди и педагози. Езиковата терапия вече включва и усвояването на разнообразни движения: жестове като част от детски песнички, рисуване с ръце, игра с вода или пясък, боравене с малки предмети и др.

Интересни са и разсъжденията на Мария Монтесори  относно връзката между езика, интелигентността и фината моторика – преди 100 години тя интуитивно, наблюдавайки заниманията на децата, стига до идеи, потвърдени от съвременната наука.

За разлика от повечето бозайници, пише тя, които използват и двете двойки крайници за придвижване, при човека краката и ръцете се развиват по различен начин. И докато ходенето е биологично и анатомично обусловено и се развива (почти) еднакво при всеки, то движенията на ръцете са индивидуално обусловени – почерк, умения в различни области, степен на сръчност. Ето защо „развитието на движенията на ръцете по всяка вероятност има общо с психиката. И дори може да се каже, не само с психиката на индивида, но и с тази на обществото. Виждаме, че развитието на ръката е свързано с развитието на интелигентността на човечеството и, ако се обърнем към историята – с развитието на цивилизацията.“ Монтесори дава за пример времето на Ренесанса – епоха на интелектуално просвещение, завещала ни освен това и изящни произведения на изкуството. 

Така тя стига до извода, че децата имат нужда да боравят свободно с ръцете си, за да развият в пълна степен когнитивния си потенциал. „Трябва да се научим да не помагаме на децата си [с неща, с които могат да се справят и сами], въпреки че често се поддаваме на желанието да помогнем. Когато видя дете на 3 години да бъде носено, винаги си мисля как това пречи повече, отколкото помага. Позволете на децата си да вървят, ако искат; и да манипулират с предмети от света на възрастните, ако това е желанието им.“ Разбира се, тук става въпрос за безопасни и подходящо подбрани предмети, и ако детето заяви, че има нужда от помощ, възрастният може (и е добре) да се намеси.

Наистина, понякога е много по-лесно и ефективно родителят да помогне с обуването на чорапите, събирането на играчките, почистването на разлята вода и е толкова изкушаващо – „Как да не хвана тази обувка да не мърда, за да влезе петичката, като гледам как детето се мъчи!“ Но не – по-добре се въоръжете с търпение и изчакайте минута – две – пет, докато детето се справи само – все пак тези пръстчета имат доста да заякват, не го лишавайте от възможността да ги упражни. Същият принцип се отнася и за събирането на дребни предмети от земята (камъчета, винтчета, зрънца), желанието да се вадят чинии, прибори, дрехи от шкафове и гардероби и други дейности, при които детските ръце искат да пипнат всичко – ако дейността е безопасна за детето и за предметите (и е в подходящ момент от ежедневието ви – не преди важно излизане или преди да имате гости, например) – преглътнете репликата "Не пипай това!" и го оставете да упражнява фината си моторика.

Очаквайте скоро "Десет дейности, които развиват фината моторика у дома"; или заповядайте в "Цветна градина Монтесори", където ще ви покажем и разкажем как. :)

Източници:
Montessori, M. (2008). The Montessori Reader: The Montessori Method, The Absorbent Mind, Dr. Montessori’s Own Handbook. Radford: Wilder Publications, LLC.
http://www.scilearn.com/blog/early-fine-motor-skills-cognitive-skills
http://www.mpi.nl/q-a/questions-and-answers/what-is-the-connection-between-movement-and-language

Снимки:
http://sproutsdevelopment.com/resources/fine-motor-skills/
http://www.rd.com/advice/parenting/fine-motor-skills/

Цветна градина и Метода Монтесори с списание Ogledai.se

Статия в .pdf

Детето между 6 и 12 години

Наскоро бях на едно обучение, в което темата беше - прехода между периодите 0-6г и 6-12г.  Монтесори нарича първия период - попиващия ум ( The absorbent mind), а втория - разсъждаващия ум (The reasoning mind).
Когато детето преминава във втория период на развитие, нуждите му стават други и начина на обучение трябва да се промени в съответствие с тях.
Ето какви са някои от характеристиките на детето от 6-12г.
- Поема риск, обича приключенията и да изпробва силата на тялото си
- Има нужда да си обясни - Как? и Защо? функционират света и обществото
- Иска да знае причините за нещата, развива логическо мислене
- Фантазия - може да си представи пътуване в минало и бъдеще време
- Привлича го необикновеното

- Стаден инстинкт - има нужда да е с връстници, да разбере приятелството
- Има нужда да се отдалечи от семейната единица
- Възхищава се на герои
- Вълнува се от справедливостта - има нужда да развие виждане за различни нюанси на справедливост
- Морал - развива съзнанието си и разбирането за добро и зло и съчувствие.
- Себепреценка - Какво е мястото ми в групата? Кои са силните ми страни? На кого мога да се доверя?

- Може да се интересува от култура - да разбере как различните хора живеят и са живяли, какви са техните материални и духовни нужди
- Привличат го символи и тайни кодове
- Обича повторенията, но с усъвършенстване, вариации и допълнения
- Има нужда от работа по големи проекти, да работи в група и да получава удовлетворение от собствените си постижения.

Най-подходящата среда за децата от тази възраст е да бъдат на лагер сред природата. Там те могат да направят вълнуващи открития, да разширят социалните си контакти, да бъдат самостоятелни и да се отделят от семейството си.

Преди и След...

Изкушавам се да покажа колко работа свършихме, защото беше наистина много. Мисля че, резултата си заслужава. Надявам се прекрасната атмосфера скоро да се насити и с прекрасна, чиста детска енергия.

И още...

...

...

Смятаме, че успяхме да запазим оригиналното аристократично излъчване на сградата, но всичко е по-свежо, просторно и светло. Децата ще се чувстват добре в новата си къща.

Разбира се, работата по една къща никога не свършва!

Римската арка

Знаете ли, че...? Архитектурната конструкция, наречена Римска арка, е едно от ключовите открития, върху които стъпва модерната архитектура. Формата и местоположението на отделните елементи са замислени така, че колкото по-голямо тегло има върху арката, толкова по-стабилна става цялата постройка. Днес този принцип се използва при строежа на мостове, големи сгради, храмове и други. Популярни архитектурни паметници с този елемент са Триумфалната арка в Париж, Колизеумът в Рим, римският акведукт Пон дьо Гар (Градски мост) и други. (Не знаете какво е акведукт? И аз не знаех. В буквален превод – водопровод, изкуствен канал. ) Източник: http://study.com/academy/lesson/the-roman-arch-definition-construction-history.html