четвъртък, 14 май 2020 г.

Подходящи книги за деца, които се доказаха при нас с времето

По време на принудителното затваряне заради карантината, реших да извърша ежегодното преподреждане на книги в Цветната градина и да споделя кои книги се харесват много на децата, които са били или са в момента при нас.


Това не са всички книги, които имаме. Имаме още много енциклопедии за животни, атласи и книги за наука на различна тематика.

За избор на подходящи книги за децата според Метода Монтесори понякога се отричат изцяло приказки и приказни истории, говорещи животни и вълшебства. Добре е децата да живеят с реалността, разбира се. Има такива, които прекалено много се вживяват в герои от филмчета. Много се харесват книги с реални преживявания, например "отиват в болница", "започва училище", "пада в реката" .
Ето накратко моите критерии за избор на книги.

събота, 4 април 2020 г.

С деца по време на карантина

Настоящата ситуация на световна пандемия и изискването да сведем до минимум излизането от дома обикновено е предизвикателство за семействата с деца. Идеите, изложени по-долу, може да ви бъдат полезни в посока на подобряване на ежедневието ви.


Бъдете открити с децата си.


Обяснете им ситуацията така, че да я разберат. Изберете момент, в който вие и детето сте спокойни, и започнете разговор, например: „Сигурно забелязваш, че от няколко дни си стоим повече у дома, че аз и татко ти не ходим в офиса на работа. Това е така, защото в последните дни много хора се разболяват с кашлица и температура и за да не се разболеят повече хора, всички си стоят вкъщи – всички деца, ученици, родители, учители. И това ще продължи още дни, докато намалеят болните.“ Попитайте детето си дали разбира, дали има въпроси: „Искаш ли да ме попиташ нещо за това?“


Назовете собствените и на детето си емоции.


1000+ Kid Emotion Stock Images, Photos & Vectors | ShutterstockСлед като сте обяснили каква е ситуацията, обсъдете с детето така, че да ви разбере, как вие се чувствате и как предполагате, че то се чувства (или, ако може да отговори, го попитайте). Тази част от разговора може да изглежда така: 


- Какво мислиш за това, че ще сме си у дома толкова време?  
- Ами... нищо.  
- Знаеш ли, аз си мисля, че ще ми е малко скучно и че ми липсва да виждам приятелите си. 
- Да, и на мен ми липсват децата от градината.  
- И много ми се излиза на разходка, а пък не може, за да не се заразим.  
- Да, и на мен ми се излиза. Скучно ми е вкъщи.  
- И сигурно ставаш в лошо настроение, когато ти е скучно и когато ти липсват приятелите ти?  
- Да, така е.  
- Например спомням си, че вчера бутна чашата с вода, защото беше ядосана, беше в лошо настроение. И аз също бях в лошо настроение, защото искам да се разходя навън и защото искам да видя приятелите си, и ти се скарах. Извинявай, че ти викнах.  
- Извинявай, че бутнах чашата. 

Това е примерен диалог, който показва как чрез назоваване на чувствата и предположения за причините зад тези чувства детето придобива повече осъзнатост за това какво преживява и какво е поведението му.


Създайте заедно план за деня (в който включвате лично време за вас).


След като сте изяснили каква е ситуацията и как тя влияе на вас и на детето, можете да обсъдите заедно какво да правите през оставащите дни у дома, така че да се чувствате по-комфортно в тях. Изразете нуждите си пред детето: 
- Сега, когато сме по цял ден заедно, понякога се уморявам да си говорим и да си играем. Иска ми се да се уговорим за време, в което да си почивам/ да приготвя вечеря/ да проверя съобщенията на телефона ми. А през това време ти да си играеш сам/а. 
Помислете кой момент от деня е подходящ за това време за вас – може би след като детето закуси? Може би след следобедния сън? Помислете как обикновено минава деня ви и в кой момент е най-вероятно детето да играе без вас. Разкажете на детето как си представяте да мине това време (като дължината на периода зависи от възможностите на детето да е само). Можете да изберете заедно сигнал за начало и край на времето за самостоятелна игра – например звънче или конкретна песен. 

Помислете и обсъдете от какво друго имате нужда вие и от какво има нужда детето, така че дните у дома да минат по добър начин. Вашите нужди може би включват, но не се изчерпват с, лично време, достатъчно (доколкото е възможно) сън, тишина по време на работни срещи, да се нахраните спокойно, да сготвите нещо вкусно за самите вас. Нуждите на детето може би включват съвместна игра, прегръдки, динамична игра (например подскачане, боричкане, тичане, доколкото е възможно), развиващи дейности според нивото на детето (например учене на букви). 

Допълнителна идея: направете график на деня с изображения с подръчни средства: например малки рисунки или принтирани изображения, закачени на коркова дъска, рисунки на бяла дъска, съединени с тиксо листа А4 с апликации или илюстрации на основните дейности за деня. За по-големите деца може да включите и часове. 



Знайте, че няма да се получи веднага.


По-вероятно е тези подходи да не проработят от първия път, а дори и в първите дни или седмици. Това е нормално – детето има изградени навици, които се опитвате да промените – естествено е то да търси познатата рутина и да се противопоставя на различията, дори да се е съгласило с тях. Отнесете се със съчувствие, но и с известна твърдост: 
„Знам, че искаш да дойда веднага да играем/ че искаш сега да излезеш на терасата/ че искаш да гледаш филмче, но се уговорихме да направим това след един час. Хайде да помислим какво можеш да правиш, за да мине времето по-бързо?“ 
Съвсем възможно е детето да се ядоса и да изпадне гневен избликНе забравяйте, че това е нормално, и отново, проявете съчувствие, но твърдост: 
„Миличък/ка, виждам че си много ядосан/а. Разбирам те, и аз бих се ядосала на твое място. Сигурно ти е мъчно, че не може сега.“
Позволете на детето да изрази гнева си, стига да не застрашава здравето си или целостта на предмети – приемливо е да тропа, да вика, да се търкаля по земята, да хвърля възглавници или дрехи. Гневът е емоция, която е трудна за управление и за възрастни – останете със спокойствие и съчувствие към детето. В същото време не е нужно да удовлетворявате желанието му, особено ако преди това сте обсъдили, че ще действате по този начин. Не се страхувайте от гневните изблици – в тези моменти детето има нужда от вашето приемане и разбиране повече отколкото да получи това, което иска. Наблюдавайте реацията на този баща по време на гневен изблик на сина му и постепенното успокояване на детето.

Първите ви опити за промени в ежедневния режим ще изискват усилие повече, отколкото да се върнете на старите навици – и то вероятно дни наред. Но тези усилия си струват – с времето детето ще е гневно все по-малко време и в крайна сметка ще свикне с промяната, която искате да въведете. 

Не сте сами: много родители и деца изпитват трудност да се адаптират към съвсем новата структура на ежедневието. Промяната сама по себе си напряга възрастните, а ако се включи и напрежението на децата от липса на стандартната рутина, на разходки навън и дискомфорта на родителите, който те усещат, ситуацията се усложнява допълнително. Но различни предизвикателства са част от житейската история на всеки, и хората имаме удивителната способност бързо да се адаптираме към променящите се изисквания на външния свят. Пожелавам ви скоро да откриете моменти на спокойствие и удоволствие в новата ви стандартна рутина.


Ако искате да разберете повече за това как да реагирате при гневни изблици на децата, може би ще ви е полезна статията "Когато детето се тръшка..."

Ако имате нужда от консултация за това как да приложите тези стратегии конкретно с вашето дете, свържете се с мен.

вторник, 29 май 2018 г.

Уроци от родители

Уроци от родители означава, че родител или негови приятели/помощници са ни посетили и са направили за децата урок или демонстрация. Това е полезно, защото така децата обогатяват знанията си, сплотява се групата и др.
Тази година имаме невероятен успех с уроците от родители. Толкова активни родители, не сме имали отдавна. Благодарим!
Ето какви разнообразни посещения имахме през учебната година:

м.ноември - посещение от мечето Падингтън





Децата се запознаха с него, чуха историята за зоопарка, надникнаха в куфара му и естествено хапнаха сандвич с мармалад.

м. декември - месене на питки по случай Игнажден



м. април - посещение на авторите на книгата "Разкажи ми за Левски" Райчин Генов и Ивайло Кючуков.




Те разказаха на децата малко история и се опитаха да привлекат вниманието им към тази интересна личност...

м.май - концерти на ученици от музикалното училище с инструмент контрабас. Контрабасът е внушителен по размери и по звук, така че всички бяха много впечатлени.




Междувременно и аз се явих в ролята на родител в училището на сина ми, и направихме заедно с децата от 3 -ти клас мозайки, вдъхновени от художника Ешер. Получиха се интересни неща.










неделя, 22 октомври 2017 г.

7 години Цветна градина Монтесори

Мислех да отбележа тази годишнина някъде през август, когато беше реалното откриване на центъра, но пък чак през октомври 2010 първото дете започна да посещава Цветна градина Монтесори.
Благодаря от все сърце на първите родители, които ми се довериха и им пращам поздрави! Без тях нямаше как да започнем.

https://drive.google.com/file/d/0B7r9qvJi4tCTYVFJQzFtay1Kakk/view?usp=sharing
От тогава до сега с доста деца се опознахме, работихме, смяхме се, учихме, танцувахме и така нататък. Като погледнах снимките от онзи период и реших да направя съпоставка със сега. Днешните малки деца обичат същите неща както и тези от преди 7 години :).

събота, 4 февруари 2017 г.

"Не пипай това!"


Чудили ли сте се защо в определени периоди децата сякаш искат да докоснат всичко, което виждат? Всъщност това е начин да подобрят уменията си, и то не само фините движения на пръстите, а и езиковите си способности - между двете има връзка, открита преди столетие от Мария Монтесори и потвърдена от съвременните учени. Оказва се, че колкото по-сръчно е детето, толкова по-добра е речта му (на научен език – има корелация между тези способности).

Говоренето всъщност е поредица от бързи движения на различни анатомични части: мускули, свързани с дишането, език, устни, ларинкс, координирани помежду си. Последователността и осъществяването на контрол върху тези движения са аналогични на последователността и контрола върху движенията на пръстите на ръцете. Изследване от 2000-та година дори открива, че части от мозъка се активизират както от речева дейност, така и при упражняване на фината моторика, т.е. отговарят и за двете умения.

Още едно наблюдение свързва езиковата функция и движението на тялото и ръцете. От най-ранна възраст тялото се развива и променя спрямо заобикалящата го среда, адаптира се според новата информация, която постъпва както от външния свят, така и от вътрешното усещане за собствените потребности: например когато бебето усети глад, започва да плаче, майката идва да го нахрани; скоро сигналът за глад еволюира в протягане на ръце към гърда или шише. В този смисъл моторното развитие е свързано с постоянна адаптация и когнитивна оценка на случващото се. По-късно на базата на това когнитивно развитие възниква и речта (определяна като едно от основните когнитивни умения). Учени откриват, че фината моторика, наред с вниманието и общата култура, са по-добри предиктори за развитието на езикови и математически умения, отколкото самите езикови и математически умения в ранна възраст.




Тези открития водят след себе си нов поглед върху упражненията за развитие на речта, прилагани от логопеди и педагози. Езиковата терапия вече включва и усвояването на разнообразни движения: жестове като част от детски песнички, рисуване с ръце, игра с вода или пясък, боравене с малки предмети и др.

Интересни са и разсъжденията на Мария Монтесори  относно връзката между езика, интелигентността и фината моторика – преди 100 години тя интуитивно, наблюдавайки заниманията на децата, стига до идеи, потвърдени от съвременната наука.

За разлика от повечето бозайници, пише тя, които използват и двете двойки крайници за придвижване, при човека краката и ръцете се развиват по различен начин. И докато ходенето е биологично и анатомично обусловено и се развива (почти) еднакво при всеки, то движенията на ръцете са индивидуално обусловени – почерк, умения в различни области, степен на сръчност. Ето защо „развитието на движенията на ръцете по всяка вероятност има общо с психиката. И дори може да се каже, не само с психиката на индивида, но и с тази на обществото. Виждаме, че развитието на ръката е свързано с развитието на интелигентността на човечеството и, ако се обърнем към историята – с развитието на цивилизацията.“ Монтесори дава за пример времето на Ренесанса – епоха на интелектуално просвещение, завещала ни освен това и изящни произведения на изкуството. 

Така тя стига до извода, че децата имат нужда да боравят свободно с ръцете си, за да развият в пълна степен когнитивния си потенциал. „Трябва да се научим да не помагаме на децата си [с неща, с които могат да се справят и сами], въпреки че често се поддаваме на желанието да помогнем. Когато видя дете на 3 години да бъде носено, винаги си мисля как това пречи повече, отколкото помага. Позволете на децата си да вървят, ако искат; и да манипулират с предмети от света на възрастните, ако това е желанието им.“ Разбира се, тук става въпрос за безопасни и подходящо подбрани предмети, и ако детето заяви, че има нужда от помощ, възрастният може (и е добре) да се намеси.




Наистина, понякога е много по-лесно и ефективно родителят да помогне с обуването на чорапите, събирането на играчките, почистването на разлята вода и е толкова изкушаващо – „Как да не хвана тази обувка да не мърда, за да влезе петичката, като гледам как детето се мъчи!“ Но не – по-добре се въоръжете с търпение и изчакайте минута – две – пет, докато детето се справи само – все пак тези пръстчета имат доста да заякват, не го лишавайте от възможността да ги упражни. Същият принцип се отнася и за събирането на дребни предмети от земята (камъчета, винтчета, зрънца), желанието да се вадят чинии, прибори, дрехи от шкафове и гардероби и други дейности, при които детските ръце искат да пипнат всичко – ако дейността е безопасна за детето и за предметите (и е в подходящ момент от ежедневието ви – не преди важно излизане или преди да имате гости, например) – преглътнете репликата "Не пипай това!" и го оставете да упражнява фината си моторика.

Очаквайте скоро "Десет дейности, които развиват фината моторика у дома"; или заповядайте в "Цветна градина Монтесори", където ще ви покажем и разкажем как. :)

Източници:
Montessori, M. (2008). The Montessori Reader: The Montessori Method, The Absorbent Mind, Dr. Montessori’s Own Handbook. Radford: Wilder Publications, LLC.
http://www.scilearn.com/blog/early-fine-motor-skills-cognitive-skills
http://www.mpi.nl/q-a/questions-and-answers/what-is-the-connection-between-movement-and-language

Снимки:
http://sproutsdevelopment.com/resources/fine-motor-skills/
http://www.rd.com/advice/parenting/fine-motor-skills/


понеделник, 22 август 2016 г.

Детето между 6 и 12 години

Наскоро бях на едно обучение, в което темата беше - прехода между периодите 0-6г и 6-12г.  Монтесори нарича първия период - попиващия ум ( The absorbent mind), а втория - разсъждаващия ум (The reasoning mind).
Когато детето преминава във втория период на развитие, нуждите му стават други и начина на обучение трябва да се промени в съответствие с тях.
Ето какви са някои от характеристиките на детето от 6-12г.
- Поема риск, обича приключенията и да изпробва силата на тялото си
- Има нужда да си обясни - Как? и Защо? функционират света и обществото
- Иска да знае причините за нещата, развива логическо мислене
- Фантазия - може да си представи пътуване в минало и бъдеще време
- Привлича го необикновеното

- Стаден инстинкт - има нужда да е с връстници, да разбере приятелството
- Има нужда да се отдалечи от семейната единица
- Възхищава се на герои
- Вълнува се от справедливостта - има нужда да развие виждане за различни нюанси на справедливост
- Морал - развива съзнанието си и разбирането за добро и зло и съчувствие.
- Себепреценка - Какво е мястото ми в групата? Кои са силните ми страни? На кого мога да се доверя?

- Може да се интересува от култура - да разбере как различните хора живеят и са живяли, какви са техните материални и духовни нужди
- Привличат го символи и тайни кодове
- Обича повторенията, но с усъвършенстване, вариации и допълнения
- Има нужда от работа по големи проекти, да работи в група и да получава удовлетворение от собствените си постижения.

Най-подходящата среда за децата от тази възраст е да бъдат на лагер сред природата. Там те могат да направят вълнуващи открития, да разширят социалните си контакти, да бъдат самостоятелни и да се отделят от семейството си.