четвъртък, 30 септември 2010 г.

Чувствителни периоди по време на развитието


Друг важен момент в теорията на Мария Монтесори са чувствителните периоди по време на детското развитие. Те представляват определен период от време, в който детето е привлечено от определена дейност, това е момента в който детето най-лесно да добива дадено умение, от което се нуждае за своето развитие. Детето се упражнява като повтаря действието и след като придобие уменията, влечението му преминава. Ако пък не му се даде възможност за това, страстта отминава и по-нататък не му се отдава така лесно и бързо да се научи. В една от книгите си Монтесори дава за пример гъсеницата, която когато излезе от яйцето е много чувствителна към светлината. Това я кара да пълзи към листата и короната на дървото. Точно тогава малката гъсеница има най-много нужда от храна. Когато премине този период и гъсеницата престава да се стреми към светлината.
При децата тези периоди могат да бъдат различно дълги, да се застъпват във времето или да са едновременни.
Родители и учители трябва да се стремят да ги разпознават, за да може да създадат подходящи условия,  които да улеснят детето в научаването на нови неща.
В общи линии основните чувствителни периоди могат да се опишат така:

  • Чувствителен период за отбиване - 5-6месеца. Тогава е най-подходящо да се добавят твърдите храни в менюто на детето. Това е и следващата крачка, след раждането, към независимост от майката.  (когато детето покаже че е готово)
  • Чувствителен период за научаване на добри обноски и поведение - 2-6 години. От 0-3год. модел за поведение на детето е родителя.
  • Чувствителен период за цифри и броене - 4-5.5години. Детето не просто има интерес към разпознаване на цифрите, а има желание да брой предмети, да подрежда и да пресмята.
  • Чувствителен период за усъвършенстване на сетивата - 0-5 години. През този период децата са очаровани от изследване и получаване на различни усещания - мирис, допир, звук и т.н., защото цялото им развитие се основава на сетивата.


  • Чувствителен период за усъвършенстване на движенията - 0-4 години. През този период детето се учи да контролира тялото си, като първо са движенията на големите мускулни групи - лазене, ходене и др., а в последствие фината моторика.
  • Чувствителен период за език 7м - 6 години. Това е периода, в който детето се научава да комуникира. В този период детето с лекота научава и няколко езика, ако бъде поставено в подходяща среда. На 21-24месеца се наблюдава т. нар. "експлозия" на говоренето, когато детето изведнъж започва да говори много.
  • За писане - 3.5-4.5 години. Предварително детето се подготвя за писането, като научава буквите, упражнява ръката за писане и т.н. Някъде прочетох, че детето е готово да започне подготовката за писане, ако може да нарисува затворена линия (окръжност).
  • За четене - 4.5-5.5 години. Четенето идва след писането. Полезна подготовка е да четем на децата си.
  • Чувствителен период за ред 18-24месеца -5години. Това е периода, в който при децата се наблюдава желание за постоянство и повторение. Те много държат на рутината и промените и нередностите ги разстройват. Истеричните пристъпи (т.нар. период “terrible twos”) често се дължат на дребни неща, които са нередни за детето, а възрастните не могат да разберат. В този период детето се нуждае от подредена среда, където всичко си има място, и установени правила и рутина. Това му помага да си изгради вътрешен ред.
В момента се досещам за едно дете, което не иска да яде от геврек, освен ако не е кръгъл, с ненарушена цялост :)
Наблюдавали ли сте подобни интересни стремежи към ред при вашето дете?

понеделник, 13 септември 2010 г.

3-те нива на послушание според Монтесори


Миналия петък имахме ден на отворените врати, обявен чрез Естествено и посетителите бяха доста. Дори се наложи да поканя част от тях за следобед. Имаше и хора, които се интересуваха от Метода Монтесори и нашия център. А някои деца успяха и да поработят с материалите. Други ги използваха по свой начин.
.........
Много хора се интересуваха от това как така децата в класната стая няма да тичат, да разхвърлят, да викат и т.н. и кое ще ги накара да искат да спазват правилата.

Ето каква е теорията за 3-те нива на послушание (подчинение):

(преди да достигне първото ниво на послушание детето е прекалено малко и не умее да се подчинява, защото е нужно първо да се развие волята му)

1-во ниво (стадии на развитие - защото умението за подчинение е част от развитието)
Детето в 1-во ниво на послушание може да се подчинява, но не винаги. Подчинението не винаги е свързано с "волята" за това. Нужни са и умения и малко зрелост, за да бъде изпълнено указано действие. Не можем да очакваме някой, който не може да пише, да напише писмо, ако му наредим това. Детето още не е способно да контролира собствените си действия, а какво остава за това да изпълнява волята на някой друг.
Както пише Монтесори - Колко често се случва начинаещ да изсвири музикално произведение много добре, а после да не успее да го направи така добре отново, въпреки желанието си?


2-ро  ниво на послушание - Детето може винаги да се подчини, има възможности за това. Монтесори сравнява тази способност с умението човек да превежда от един език на друг. Детето може да разбере волята на друг и да действа според нея. При постигане на това ниво на послушание, учителите и родителите са доволни. Детето се подчинява и слуша винаги.
Децата обаче, могат да стиган по-далеч, ако ги оставим да се развиват според природата им.

3-то ниво на послушание - Детето се подчинява с радост, защото вижда смисъл в молбата и я изпълнява. Детето вижда наставника като по-висш от него, и знае, че изпълнявайки неговите указания ще получи знания и умения, към които се стреми. Детето изпълнява с ентусиазъм и желание, то няма търпение да се подчини.
Този последен стадии на подчинение дава възможност на детето да избира правилното поведение, дори когато възрастния не е наблизо.

Ние като възрастни умеем да спазваме правилата и го правим с желание, когато вярваме в тях, а не поради страх от глоба. Вярвам, че ако си изхвърлям отпадъците на определените места ще живея в по-чиста околна среда например, но когато ограничението за скоростта е 30км/ч на широк, прав път...

събота, 4 септември 2010 г.

Истории, книги и стихитворения за деца

Историите, книгите и стихчетата, наред с детските песнички, спомагат за обогатяването на речника на детето, както и за ориентацията му в заобикалящата среда.
  • Историите трябва да са истински, с факти и всеки път да ги разказваме малко различно, за да не ги научава детето наизуст. Например може да разказвате истории от вашето детство.
  • Стихотворения. Когато четем стихове, не трябва да поглеждаме детето, да добавяме усмивки, смях и паузи. Така става ясно, че говори авторът, а не ние. Накрая попитайте детето дали иска да чуе стихотворението отново. След време ще можете да рецитирате стиховете наизуст, а също и детето. Не рецитирайте заедно.

"Весела чета с боси крачета" - Зоя Василева

"Шапка на жабка" - Кръстьо Станишев

  • Книги. Четенето на глас е важно, защото:

- Книгите ще запознаят децата с нови преживявания, към които те могат да имат отношение;
- Освен че обогатява речниковия им запас, слушането на речта им дава основа за разбиране красотата на езика;
- Слушането помага на децата да си представят нещата, чувайки думи. Така се подпомага развитието на абстрактното мислене;
- Дава възможност за обсъждане и анализиране на ситуациите;
- Възпитава уважение към книгата. 
- Заздравява връзката между възрастен и дете, тъй като споделяте преживяването.
- Индиректно подготвя детето към четене, защото да ти четат е приятно преживяване.

Как да избираме книгите? Според интересите и възрастта на детето.
За децата в първия етап на развитие (0-6г), книгите трябва да се базират на реалността. Децата се нуждаят от ясна и стабилна представа за реалността, преди да могат да оценят и разберат фантазията.   Например приказките с вълшебства трябва да се четат с 5-6 годишни деца, а не с 3 годишни. Децата трябва да имат добре развито въображение, за да могат да направят разлика между фантазията и реалността. В противен случай детето може да се обърка и това да го накара да се страхува.
Историята трябва да провокира мисленето и да е разбираема. 
Анимационните герои, не се препоръчват.
Илюстрациите да са красиви, текстът малко, но с богат смисъл.
"Дъждовен ден" - Кристина Бътлър, Тина Макнафтън

"Малкото лисиче" - Мауро Моналдини

За съжаление доста се затруднявам да намеря книги на български език, които да отговарят на изискванията. 
Например, от доста дълго време търся книжка, в която да се разказва за дете/деца, да е с илюстрации, реална история и сравнително кратък текст. Някой ако знае такава, моля да сподели.