Дефекти в характера при малките деца.

Така се  нарича една глава от книгата “The absorbent mind” на М. Монтесори, която скоро си припомних и препрочетох от гледната точка на по-големия ми опит с деца от преди.

Ще преразкажа нещата, които ми направиха впечатление и ми дадоха тема за размисъл. Оставям коментарите на вас.

Монтесори казва, че през периода 0-3г., децата могат да преживеят събития и да получат влияния, които в последствие да се проявят като дефекти на характера, но повечето от тях могат да бъдат излекувани през периода 3-6г. Не могат да бъдат излекувани само тези, при които са вродени дефекти или заболяване, или са получени преди раждането.

Но какви са тези дефекти в характера? Дефектите са странни характеристики на поведението на децата, които са по-скоро ненормални, но повечето хора наричат „характер”. Въпреки, че децата са много различни и тези особености са най-разнообразни, те могат да се обединят в две категории. Едната се отнася до силните деца, които се борят, за да преодолеят препятствията, а другата до слабите, които се поддават на неблагоприятните влияния.

Дефекти при силните деца: гневни избухвания, силно изразяване на недоволство, агресия. Едно от най-срещаните проявления е непослушание, а друго е разрушително поведение. Следва желание за притежание; т.е. имаме егоизъм и завист (последното се изразява в това, че детето иска да има каквото имат другите деца). Непостоянство, невъзможност за задържане на вниманието, не добра координация на ръцете, така че детето изпуска и чупи разни неща, неподредено мислене и силно развита фантазия. Също така, те често пищят викат и вдигат силен шум, намесват се в разговора, дразнят, досаждат и често проявяват жестокост към по-слабите и към животните. Често са лакомници.

Дефекти при слабите деца: Те са пасивен тип и проявяват отрицателни черти като леност, инертност, плачат за неща и искат други да вършат неща за тях. Искат да бъдат забавлявани и много лесно се отегчават. Страх ги е от всичко и се вкопчват за възрастния. Също така често лъжат (пасивна форма на защита) и крадат (пасивна форма на сграбчване на чужда собственост) и др.

Проявяват се и физически характеристики, които произхождат от тези психически дефекти и често биват бъркани със заболявания. Едно от тях е отказът от храна и загубата на апетит; обратния ефект от лошо храносмилане, дължащо се на лакомо хранене, и двете имат психическа причина. След това идват кошмари, страх от тъмното, неспокоен сън, който в техния случай влияе на физическото здраве и може да доведе до анемия. Могат да се проявят и неврози. В повечето случаи тези проблеми са на психическа основа и не могат да бъдат излекувани медикаментозно.

С тези проявления родителите се опитват да се справят по различен начин. Някои се държат строго, опитвайки се да потушат дефектите още в зародиш. Използват всякакви методи, като: пляскане, каране, наказания, но се оказва, че детето става още по-жестоко и лошо или развива пасивния вариант на дадения дефект. След като са опитали принудата, те се опитват да експлоатират и чувствата на детето: „Защо нарани мама?”…

Или пък детето не прави нищо и майката е доволна, защото то е послушно и когато се вкопчи в нея, тя смята, че е защото много я обича. „Той е здрав, но е много чувствителен, страх го е от всичко! Не иска и да се храни, много е духовен и трябва да му разказвам приказки, за да го накарам да яде…може би ще стане поет!” Накрая викат доктора да предпише лекарство.

Всички тези дефекти могат да бъдат излекувани, ако се познава цикличността на действията, необходима за изграждане на личността. Едната причина за тези дефекти е гладния ум, който е нямал възможност да изгражда. Не е имал възможност за спонтанна дейност, без да бъде прекъсван цикъла на действията. Детето не е имало възможност да наблюдава различни обекти, защото, когато се е опитвало, са му били отнемани; само виждайки ги и неуспявайки да ги държи в ръце, го кара да иска да ги притежава. Така че, когато им попадне цвете  или насекомо, те ги разкъсват на парчета, незнаейки какво да правят с тях. А пасивните деца стават инертни.

Едно от нещата, което прави училищата Монтесори забележителни е елиминирането на тези дефекти. То се дължи на едно нещо: децата имат възможност да извършват действията си и да имат преживяне в средата, като  тези упражнения се приемат като храна за ума; за това и тези обичайни дефекти изчезват. Когато детето умее да задържи интереса си около една тема, да извършва повторения, да преминава от един период на концентрация към друг, тези дефекти изчезват. Неподреденото става подредено, пасивния активен, а разрушителят помощник.

Какъв съвет може да се даде на родителите? Да им кажем да дават на децата си работа и интересни занимания; да не им помагат ненужно и да не ги прекъсват, когато са започнали някаква разумна дейност.

Това не е въпрос на морално поучаване, а се отнася до развитието на характера.

Човек е здрав, когато психиката му е здрава.

----------

Следва продължение…