"Не пипай това!"

Чудили ли сте се защо в определени периоди децата сякаш искат да докоснат всичко, което виждат? Всъщност това е начин да подобрят уменията си, и то не само фините движения на пръстите, а и езиковите си способности - между двете има връзка, открита преди столетие от Мария Монтесори и потвърдена от съвременните учени. Оказва се, че колкото по-сръчно е детето, толкова по-добра е речта му (на научен език – има корелация между тези способности).

Говоренето всъщност е поредица от бързи движения на различни анатомични части: мускули, свързани с дишането, език, устни, ларинкс, координирани помежду си. Последователността и осъществяването на контрол върху тези движения са аналогични на последователността и контрола върху движенията на пръстите на ръцете. Изследване от 2000-та година дори открива, че части от мозъка се активизират както от речева дейност, така и при упражняване на фината моторика, т.е. отговарят и за двете умения.

Още едно наблюдение свързва езиковата функция и движението на тялото и ръцете. От най-ранна възраст тялото се развива и променя спрямо заобикалящата го среда, адаптира се според новата информация, която постъпва както от външния свят, така и от вътрешното усещане за собствените потребности: например когато бебето усети глад, започва да плаче, майката идва да го нахрани; скоро сигналът за глад еволюира в протягане на ръце към гърда или шише. В този смисъл моторното развитие е свързано с постоянна адаптация и когнитивна оценка на случващото се. По-късно на базата на това когнитивно развитие възниква и речта (определяна като едно от основните когнитивни умения). Учени откриват, че фината моторика, наред с вниманието и общата култура, са по-добри предиктори за развитието на езикови и математически умения, отколкото самите езикови и математически умения в ранна възраст.

Тези открития водят след себе си нов поглед върху упражненията за развитие на речта, прилагани от логопеди и педагози. Езиковата терапия вече включва и усвояването на разнообразни движения: жестове като част от детски песнички, рисуване с ръце, игра с вода или пясък, боравене с малки предмети и др.

Интересни са и разсъжденията на Мария Монтесори  относно връзката между езика, интелигентността и фината моторика – преди 100 години тя интуитивно, наблюдавайки заниманията на децата, стига до идеи, потвърдени от съвременната наука.

За разлика от повечето бозайници, пише тя, които използват и двете двойки крайници за придвижване, при човека краката и ръцете се развиват по различен начин. И докато ходенето е биологично и анатомично обусловено и се развива (почти) еднакво при всеки, то движенията на ръцете са индивидуално обусловени – почерк, умения в различни области, степен на сръчност. Ето защо „развитието на движенията на ръцете по всяка вероятност има общо с психиката. И дори може да се каже, не само с психиката на индивида, но и с тази на обществото. Виждаме, че развитието на ръката е свързано с развитието на интелигентността на човечеството и, ако се обърнем към историята – с развитието на цивилизацията.“ Монтесори дава за пример времето на Ренесанса – епоха на интелектуално просвещение, завещала ни освен това и изящни произведения на изкуството. 

Така тя стига до извода, че децата имат нужда да боравят свободно с ръцете си, за да развият в пълна степен когнитивния си потенциал. „Трябва да се научим да не помагаме на децата си [с неща, с които могат да се справят и сами], въпреки че често се поддаваме на желанието да помогнем. Когато видя дете на 3 години да бъде носено, винаги си мисля как това пречи повече, отколкото помага. Позволете на децата си да вървят, ако искат; и да манипулират с предмети от света на възрастните, ако това е желанието им.“ Разбира се, тук става въпрос за безопасни и подходящо подбрани предмети, и ако детето заяви, че има нужда от помощ, възрастният може (и е добре) да се намеси.

Наистина, понякога е много по-лесно и ефективно родителят да помогне с обуването на чорапите, събирането на играчките, почистването на разлята вода и е толкова изкушаващо – „Как да не хвана тази обувка да не мърда, за да влезе петичката, като гледам как детето се мъчи!“ Но не – по-добре се въоръжете с търпение и изчакайте минута – две – пет, докато детето се справи само – все пак тези пръстчета имат доста да заякват, не го лишавайте от възможността да ги упражни. Същият принцип се отнася и за събирането на дребни предмети от земята (камъчета, винтчета, зрънца), желанието да се вадят чинии, прибори, дрехи от шкафове и гардероби и други дейности, при които детските ръце искат да пипнат всичко – ако дейността е безопасна за детето и за предметите (и е в подходящ момент от ежедневието ви – не преди важно излизане или преди да имате гости, например) – преглътнете репликата "Не пипай това!" и го оставете да упражнява фината си моторика.

Очаквайте скоро "Десет дейности, които развиват фината моторика у дома"; или заповядайте в "Цветна градина Монтесори", където ще ви покажем и разкажем как. :)

Източници:
Montessori, M. (2008). The Montessori Reader: The Montessori Method, The Absorbent Mind, Dr. Montessori’s Own Handbook. Radford: Wilder Publications, LLC.
http://www.scilearn.com/blog/early-fine-motor-skills-cognitive-skills
http://www.mpi.nl/q-a/questions-and-answers/what-is-the-connection-between-movement-and-language

Снимки:
http://sproutsdevelopment.com/resources/fine-motor-skills/
http://www.rd.com/advice/parenting/fine-motor-skills/