понеделник, 29 март 2010 г.

Защо са палави децата?

Откъс от книгата „Dr Montessori’s own handbook” на д-р Мария Монтесори:

Както е добре известно, ние оставяме децата да работят свободно и във всичките им други действия, стига те да не са обезпокоителни. По този начин елиминираме безпорядъка, който е „лошо” нещо, а даваме на подредеността и „добрите” неща пълна свобода да се изявяват.
Постигнатите резултати са учудващи, децата показват любов към работата, която никой не беше предполагал че имат, спокойствие и подреденост на движенията, която надминавайки границите на прецизността преминава направо в грациозност. Спонтанната дисциплина, послушанието, които се виждат в целия клас, правят най-голямо впечатление като резултат от целия метод и много от тези, които ни подкрепят го правят именно заради това, че той демонстрира вродената доброта на човека. Много други, точно обратното, го оспорват, считайки, че да оставиш децата свободни е опасна грешка, тъй като те имат вродена склонност към зло.
Бих искала да поставя въпроса на по-позитивна основа.
В думите „добро” и „зло” ние влагаме най-различни идеи, които объркваме особено когато става въпрос за отношенията ни с малки деца.
Тенденциите, които ние заклеймяваме като зли при децата на възраст от 3 до 6 год, са често просто тези, които предизвикват раздразнение в нас възрастните когато, не разбирайки техните нужди, се опитваме да спрем всяко тяхно движение, всеки техен опит да получат познание за тях самите в околния свят (пипайки всичко и т.н.). Тази природна наклонност обаче, е нужна на детето за координация на движенията му, за да събира впечатления, особено усещания при допир, така че когато бива възпирано, то се съпротивлява и тази негова съпротива представлява почти цялата негова „палавост”.
Не е чудно тогава, че злото изчезва когато, ако са дадени правилните средства за развитие и е дадена пълната свобода да ги използва, съпротивата няма вече причина да съществува.
По-нататък, чрез подмяната на старите изблици на гняв с изблици на радост, моралната физиономия на детето се превръща в спокойна и любезна, което го прави да изглежда различно същество.
Ние сме тези, които провокират децата към несдържани прояви на истинска борба за оцеляване. За да съществува, според нуждите на психичното си развитие, те често са принудени да грабят от нас нещата, които им се струват необходими за тези цел. Те трябва да нарушават нашите закони, или понякога да се борят с други деца за да откопчат от тях предметите, които желаят.
От друга страна, ако дадем на децата средствата за съществуване, борбата за тях изчезва и започва да тържествува живота.
Този въпрос включва и хигиенен въпрос, свързан с нервната система по време на трудния период, през които мозъкът все още нараства бързо, и би трябвало да бъде обект на проучване от специалистите по детски болести и нервни разстройства. Вътрешния живот на човека и началото на неговия интелект се контролират от специални закони и неща от жизнена необходимост, които не можем да пренебрегваме, ако целим здравето на човешкия род.
…..

Няма коментари:

Публикуване на коментар