Публикации
Миналия петък имахме ден на отворените врати, обявен чрез Естествено и посетителите бяха доста. Дори се наложи да поканя част от тях за следобед. Имаше и хора, които се интересуваха от Метода Монтесори и нашия център. А някои деца успяха и да поработят с материалите. Други ги използваха по свой начин.
.........
Много хора се интересуваха от това как така децата в класната стая няма да тичат, да разхвърлят, да викат и т.н. и кое ще ги накара да искат да спазват правилата.
Ето каква е теорията за 3-те нива на послушание (подчинение):
(преди да достигне първото ниво на послушание детето е прекалено малко и не умее да се подчинява, защото е нужно първо да се развие волята му)
1-во ниво (стадии на развитие - защото умението за подчинение е част от развитието)
Детето в 1-во ниво на послушание може да се подчинява, но не винаги. Подчинението не винаги е свързано с "волята" за това. Нужни са и умения и малко зрелост, за да бъде изпълнено указано действие. Не можем да очакваме някой, който не може да пише, да напише писмо, ако му наредим това. Детето още не е способно да контролира собствените си действия, а какво остава за това да изпълнява волята на някой друг.
Както пише Монтесори - Колко често се случва начинаещ да изсвири музикално произведение много добре, а после да не успее да го направи така добре отново, въпреки желанието си?
2-ро ниво на послушание - Детето може винаги да се подчини, има възможности за това. Монтесори сравнява тази способност с умението човек да превежда от един език на друг. Детето може да разбере волята на друг и да действа според нея. При постигане на това ниво на послушание, учителите и родителите са доволни. Детето се подчинява и слуша винаги.
Децата обаче, могат да стиган по-далеч, ако ги оставим да се развиват според природата им.
3-то ниво на послушание - Детето се подчинява с радост, защото вижда смисъл в молбата и я изпълнява. Детето вижда наставника като по-висш от него, и знае, че изпълнявайки неговите указания ще получи знания и умения, към които се стреми. Детето изпълнява с ентусиазъм и желание, то няма търпение да се подчини.
Този последен стадии на подчинение дава възможност на детето да избира правилното поведение, дори когато възрастния не е наблизо.
Ние като възрастни умеем да спазваме правилата и го правим с желание, когато вярваме в тях, а не поради страх от глоба. Вярвам, че ако си изхвърлям отпадъците на определените места ще живея в по-чиста околна среда например, но когато ограничението за скоростта е 30км/ч на широк, прав път...
Здравейте, Цветелина!
ОтговорИзтриванеАз и дъщеря ми бяхме сред гостуващите на Отворените врати на 10 септември. Аз лично бях много впечатлена и се надявам след няколко месеца, когато тя ще е достатъчно голяма, да има възможност да посещава Цветната градина:) Радвам се, че сте обърнали внимание точно на тези питанки от родителите и че тук по някакъв начин отговаряте на тях. Тогава и на мен ми направи впечатление, че за повечето от присъстващите (включително и за мен) остана неясно как точно вие като педагог, интерпретиращ методите на Монтесори в конкретни практики на възпитание и обучение, бихте удържали баланса между свободата, усетът към която е изключително важен за изграждането на пълноценни личности, от една страна, и дисциплината, от друга. Май на повечето от нас ни се стори, че изискванията да не се тича, разхвърля и т.н. в стаята са прекалено дисциплиниращи, дресиращи и неестествено ограничаващи детето.
Ще ми е интересно да доразвиете темата по посока на това как си представяте да се случва този баланс конкретно във вашата градина:)
Поздрави,
Евгения Янчевска
Здравейте Евгения,
ОтговорИзтриванеБлагодаря за коментара и се радвам че ви е харесало в Цветна градина.
Тичането и скачането, разбира се, са много важни и нужни за развитието на децата. Те не се забраняват, дори се насърчават когато децата са на открито. В класната стая се стремим да направим така, че на децата да е интересно и увлекателно да се занимават с различни други дейности, които също са градивни. Съгласна съм с наблюденията на Монтесори, за това, че ако детето има "работа", то не избира "играта", или ако му предоставим подходящи занимания, то ще ги предпочете пред безцелното лудеене. А децата обичат реда, защото им помага да се ориентират в средата, да знаят какво следва в даден момент. Безредието и непоследователността ги объркват.
Състоянието на класната стая, когато всички деца могат самостоятелно да избират работа, която им харесва, да прибират обратно материалите, да са спокойни и доволни от себе си, е момент към който всички Монтесори учители се стремят. Няма магия, с която да се постигне веднага, изискват се време и усилия.
Цвета, благодаря за отговора. Тези дни попрочетох и други полезни статии в блога, където под една или друга форма се третира и този казус, така че ми се понареди пъзелът по отношение на философията,стояща зад подхода ви като педагог (и родител, разбира се).
ОтговорИзтриванеИ аз споделям разграничението между самодисциплина и послушание, безсмислието на наказанията и формалните похвали, които ни спестяват необходимостта от обяснения, но понякога ми е трудно да бъда последователна в собственото си поведение като родител и имам нужда от примери за "добри практики", така че наистина намирам интересни неща тук :)
Хубаво би било всеки педагог (вкл. и тези от училище) да си има блог, в който да експлицира и анализира възгледите си за собствената си роля и тази на детето в различните аспекти на образователния процес, както и да не ги приема като самоочевидни и безвъпросни, а да бъде отворен към тяхното дискутиране!